Aug 17, 2012, 12:00 PM

Нашата тъжна любов... 

  Poetry » Phylosophy
461 0 2

 

“Нашата тъжна любов... “

Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света...

Усмивки, мечти и надежди
погребах под мрачен покров,
обвита във черни одежди,
умира нашата тъжна любов...

Тя има твоите очи и длани,
а дъх вледенен е нейният глас,
от мен е взела само рани,
които ще напомнят, че имало е НАС...

Оставам да стоя и чакам,
изгубен в тази празнота,
и чувам – с костите си трака
призракът на любовта...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??