Познавам тези дни - рогозките,
с които те завиват нощем,
изплетени от страх и грозните
нещастия като прокоба.
Познавам тези нощи - черните,
напълнени със сълзи менци.
Напомнят кухи черепи
и смях от празни мелници.
Познавам тези къщи - слепите,
като сърца извадени от трупа
и тези устни – побелелите,
от утрешната мъка и от скука. ...