Не могат да ни провокират,
всички малки игри ние им знаем
и, ако те вътре в нас намират
алинеите, които ни убиват накрая.
Аз не държа с теб да оцелеем,
законите емоционални измислиха -
ако някога с тебе спрем да се смеем,
значи вече между нас не е истинско.

Хората, дали след това ще ги има -
за аплодисменти, ако не за друго;
да може да се осмиваме взаимно
и да ни идват идеите луди.
Събрани накуп нашите алинеи,
правилата, по които ще стигнем дотам -
след поредната порция диалози с нея,
аз накрая съм останал с кодекса сам...