Нашите липи
Навън ухае силно на липи
и с тях светът е много по-лиричен –
сред тихото жужене на пчели
ми връщат всеки спомен романтичен!
А бяха още млади дървеса,
в земята ни намерили опора,
когато там, пред пътната врата
разделях се с любимите си хора!
Липите сякаш махаха с криле,
узнали, че съм с виза за чужбина,
но смръщи вежди родното небе,
разбрало,че далече ще замина!
Година, две, три... нашите липи
годините броиха, помъдряха,
в гнезда на птици топлеха звезди,
да светят те над родната ми стряха!
А аз вървях по пътя от мечти
и знаех, че звездите го наричат –
да бъда пак при нашите липи,
при хората, които ме обичат!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вики, Жани, Владимир, благодаря ви ! Поздрави!
-
Чуд-но
-
Браво!
-
Прекрасен стих! Поздравления!
-
Благодаря, Миме! Поздрави!
-
Ухае... на родното!
-
Благодаря, Кети! Свикването с чуждостта и "обезсълзената" носталгия превръщат емигрантския живот в единствения смислен и предпочитан начин на живот, след което окончателното завръщане в повечето случаи е нежелано и невъзможно.Поздрави!
-
"В гнезда на птици топлеха звезди"! - такава нежна, акварелна метафора, като безгласната и без сълзи носталгия!
-
Таня, благодаря за споделеното! Поздрави!
-
Много ми хареса!
Носталгият апо Родината винаги ни връща назад! -
Благодаря, helpmepaintthestars! Връзката с родното е нещото, което винаги има най-дълбок смисъл! Поздрави!
-
"А аз вървях по пътя от мечти
и знаех, че звездите го наричат –
да бъда пак при нашите липи,
при хората, които ме обичат! "
Много е хубаво и въздействащо... Човек не може напълно да напусне родното си място, никога. Оставя голяма част от себе си там...И винаги се връща. -
Благодаря, Роси! Поздрави!
-
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
