стоя в стаята позната
На вънка облаци от дим и прах...
В душата пусто, като в храм
Само сенки се прокрадват, тук и там.
метален въздух, безброй стени
И бледи призраци, от нищото родени
Прокрадват се в душата разрушена.
И всичко мачка тъпче и разсипва,
И ада спира да следи,
И толкоз болка се изсипва,
Че нищо не остава, разбери.
А после думи, празни, ...