До вчера устните, така копнял,
днес лепнат като стара дъвка...
Предъвкваш ги, денят е бял,
изпълнен с думи-недомлъвки.
Наситен с чувства и със пот
от страстите ти прекипели,
разкъсваш стария живот
вторачен в новите си цели.
Снижен до дивия си страх,
че може и да не сполучиш,
целуваш, любиш със размах
и виеш диво, като куче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up