Продадохме и лозето ти, тате...
Не раждаше без стария стопанин.
С наследството не станахме богати.
Сънувах, че нарече ни... хайвани.
След две-три нощи, влязъл в шарпаната,
видях как тъпчеш с радост грозде черно.
Подгони ме със упреци вината
и съвестта обади се наверно.
Но вчера зад съседската ограда
открих, че засадили са лозички.
Те бяха тънички, с листенца млади,
строени под конец в една редичка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up