Апостоле, какво ни завеща
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле,
на дух и свята гордост да ни учиш.
Едно повярва българинът в теб,
че Свободата трябва да се случи.
Запомнил бе урокът ти. Прозря.
И скочи срещу своята сънливост.
Пожарът на април се разгоря.
Жаравата му ще остане жива.
Тя пари под краката ни. И днес
животът ни догаря върху нея.
Апостоле, вдъхни ни малко чест.
Останалото… Ще го преживеем.
© Александър Калчев All rights reserved.
А честта само жените я опазиха.
Мъжете тръгнаха си призори.
След тях запяха ято гарвани.
А после стана тихо, пусто, равно.