Спри се, нощ, недей си отива,
изпрати ми онази луна
с капризно извитите устни
и дъх на прегоряло безвремие.
Да сподели с мен чаша вино,
моите мисли, страхове и вълнения.
Тази нощ ми е някак настръхнало -
приличам на кактус в пустиня,
бодежи в сърцето тревожат ме
и от очите гонят съня.
НЕЯ я няма, отдавна я няма. Не помня...
кога за последен път при мен е била, ...