Настроение...

(триптих)

1.

Ех ти моя Любов, разпиляна

по плътта на тъй много жени,

ти ела в тази нощ без покана

и до изгревът с мен остани!...

Донеси ми най-светлата нежност,

със която аз бил съм богат,

и на спомена с лунната прежда

поведи ме години назад...

Златоносният пясък на дните,

да пресявам- отчаян търсач-

и в зрънцата на ново открити

да прехвърлям пак: злато и фалш...

2.

На внезапни жени аромата

ме подмами във топлата нощ,

а мъжката слабост позната

ми беше съветникът лош...

Послушах зовът на Плътта си-

сърцето със болка мълча-

но тъй бе насладата къса,

а толкова дълго горча!...

3.

От небесните звезди

слезе на Земята,

малко с мен да поседи

тъмна тишината.

После Вятърът довя

мисли уж забравени-

нещо тъжно оживя,

хубаво, от двама ни...

... Лека нощ!... Ела при мен,

нежна от самото

чудо на сънят, освен,

с друг ли си в леглото...

Коста Качев