Пролет е! Някога, помня,

прозорци се къпеха в цветя.

Вечер, над веселите балкони,

изгряваха безбройни слънца.

Спеше спокойно градът,

върхушката се радваха на блага.  

Малки радости търсехме в живота,

големите пазеха за партийни чеда.

Днес отново виждам прозорци,

все по-често със слепи мръсни лица.

Под тях вечер бедняците спят,

партийни мутанти родиха деца.

Пролет е.

Зад облак сянката на Марсо 

в душите наши се вглежда.

От счупен прозорец наднича

безработен Продавач на надежда...