Ти често питала си как ухае
душата ти, когато си щастлива,
когато смееш се, когато плачеш,
когато чувстваш се отново жива.

Да бях художник, щях да те рисувам,
тъй цветна върху бялото платно,
как с люляци се кичиш и лудуваш
и заедно се сливате в едно.

Усмихнеш ли се нежно в утрин ранна,
потрепва бързо полският синчец,
цветята по градините, в гората,
за теб приготвят цветния прашец.

Когато си унила или плачеш
по стар приятел или от любов,
очите ти – безкрили водни лилии,
споделят с тебе тъжния си зов.

Щастлива, ах, когато си щастлива,
самата ти превръщаш се във цвят.
И розата тогава, и божурът,
с наслада пият твоя аромат.