May 15, 2007, 2:10 PM

Настроения І 

  Poetry
578 0 7
Пропука се небето от дъжда,
докрай изплака всяка своя болка
по лятото, което отлетя
върху крилата на самотна птица,
забравена от своето ято.
Размекната от мъката, земята
сълзите му превърна в мокра кал,
по улиците текнаха порои,
окъпани в есенна печал.
И есента е някак много тъжна,
печална, като есенно листо,
подгонено от вятъра далече, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??