May 16, 2007, 12:09 PM

Настроения ІІ 

  Poetry
521 0 1
Поройни дъждове отмиват
усмивката на мъртво лято.
А тъжно-есенни дървета, голи, черни,
като крила на мъртва птица,
чертаят мрачна безнадежност
на зимата, която ни застига.
Печално есенно небе,
оловен покрив над земята,
затиснало искрата смях,
събужда стон, изтръгнат от душата.
И тъмните порои, що текат по улиците,
сякаш текват в мен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??