Настъпващо утро

Отдавна хората са в прегръдките на 

тихата нощ.

Светлините угасват постепенно.

Вятърът духа на приливи и отливи.

Градът не спи даже в тишината.

Живее в сънищата, разлива се по

нежността и сладострастието.

Прелива се в сърцата на влюбените.

Събужда се от игрите на вятъра и

внася лекота в душата.

Шепти и напомня за топлината,

за болката при раздялата,

за очакваните думи и времето на

опиянението.

      А утрото изгрява спокойно и чисто,

за да останат чувствата святи

за човешката плът.