Дебели облаци във мене
прокарват слузести следи,
разкъсват се, събират се и сетне -
изливат чакан дъжд в душата ми.
Така заплакаха очите,
за да не експлодирам от скръбта
и трупах в себе си бедите
от призрачната днес съдба.
А утре може би ще се усмихна,
ще се разкъса в мен облачността,
наместо болка, устните ми ще усетят
със пламенна целувка любовта. ...