Като закон е - джамът ми отворен,
а зад джамлъка - земните пътеки...
Боде очите Месецът отгоре,
а Млечен Път е все към теб потекъл...
По него бродят нощем мойте думи
и три от тях раздират ми гърдите.
Среднощни думи, мъжки и безумни,
от вените излезли... от пропитото...
Ний сме различни. Вярваме на стихове.
Единствената наша Вяра. Тежък кръст.
Със свила - думи галим се във Тихото
и всеки със звездите мери ръст. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up