Насън те любя само в полунощ,

и устните ти пия до насита...

Извайвам те в мисли от разкош,

над мен простираш сила лековита.

А после ти отлиташ ненадейно

потъваш в мъгла от невъзможност.

И в моят свят, останал безидеен

самичък бродя, бавно губя почва...

И утрото отблъскващо мълчи...

В щастливата случайност на нощта

очаквам в моя сън да разцъфтиш,

душите ни да слеем нескончаемо