Мина влак и се загуби в залеза на юни
като огърлица, спуснала се в скута
на рокля с копчета от пълнолуния...
В тревите две обувки се залутаха
и после спряха, за да чуят как ухаят билките.
Край релсите, загледана в светулките,
една зелена, полусчупена бутилка -
щурците в нея ще си приберат цигулките,
и тя на влака утре ще покаже пътя -
като залез вечен или като вечност кратък?...
И боси като самодиви, по зелените стъкла
се втурват моите мечти нататък...