Nov 1, 2013, 4:01 PM

Нататък има само стъпки... 

  Poetry » Other
754 0 6
Крада от устните ти смях,
и във сърцето си го крия.
Изгарям парещия страх
със огнена и зла ракия,
а после в лепкавия мрак,
треперещи,случайни, голи,
стопени като топка сняг,
неправилни като глаголи
и мокри, в потното легло
изпиваме света на глътки,
защото всичко е било –
нататък има само стъпки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??