Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулсът
и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце.
Натежала нежност ме преспива
в теменужната тиха нощ.
Утринта целува ме красива.
За мен ли бе тоз разкош?
До тук не спира моят полет,
по- лесно е на другите криле
Защо не беше моя пролет ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up