Dec 4, 2021, 2:03 PM

Натрапница 

  Poetry » Other
1202 6 13

Дошла си, Смърт, неканена на гости.

Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна – 
не чакай мед с масло със хляба бял.

 

Но ти седни. Да пием чаша вино.
Да кажа искам приказки две-три:
ликът ти черен няма да ме срине;
свещта във мене дълго ще гори;

 

ще гледам още слънчевата пита,
росата сутрин, цветната дъга.
А ти, нахална, просто се омитай!
Не ти е времето дошло сега.

 

Задръж злъчта и семето отровно.
От тях у мен не ще узрее плод.
Добре ме виж – така да ме запомниш – 
усмихната и жадна за Живот!

 

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Може би, когато гледаш смъртта в очите, ти проглеждаш за живота и хубавите му страни. Харесва ми!
  • Жаждата за живот:рано или късно-побеждава!
    Труден разговор...
  • Много благодаря на всички ви за хубавите думи, както и на редакторите, че включиха творбата ми в своя избор. Стихотворението ми е много лично и скъпо. Написах го ден преди да претърпя много тежка и рискова операция. Днес се навършват точно седем години оттогава. И досега, когато ми предстоят трудности, обичам да си го рецитирам.
  • Някой преживе са мъртви, други "Добре ме виж - така да ме запомниш - усмихната и жадна за Живот!" Поздравления
  • Браво, много ми хареса, нека си върви по пътя, твоя още не е свършил!
  • Анахид, може би смъртта идва, където вече няма Живот.
  • Великолепно, Ани! Напълни ми душата! Изпращам ти прегръдка!🤗
  • И аз харесах!
  • Много е хубаво!
  • Разкош!
  • О, тя си знае, че е победена, затуй разчита на незнанието
    Хареса ми
  • Поздравления!!!
  • Браво! И за стройната класическа форма, и за хъса за живот!
Random works
: ??:??