За лятото скърби, когато есента очакваш. за сухите върби изпили слънцето до капка, за пясък, който стъпките изтрива от сушата на вятъра изпръхнал, за залив,който нежността прикрива -страстта на бурите прегърнал. За цвете уморило се да вика със аромата си пчелите, за отлетялата авлига, за резедата на тревите… и за последните лъчи които залез във очите слагат… Ако си тъжна поплачи . Помага.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Помага.
Май наистина е така...