Когато свършат и последните конвулсии
от спазъма на сладостния гърч
и няма капка енергийна консистенция,
и спомен е доскорошната глъч,
разплул се плужек плувам в пот
на знойната от лой пиявица.
Без капка сиво вещество, изпаднал в шок.
Докрай попълнена е петъчната кръстословица.
Изпълнил съм закона на природата.
Спокойно мога и желая да умра.
И болка е да си представа зад вратата
лика на инкасатора за топлата вода. ...