Feb 18, 2017, 1:08 PM  

Натюрморт 

  Poetry » Love
3222 17 17
Тя дълго бе рисувала цветя -
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад.
Тя вече е отвикнала да плаче.
Едно достъпно бягство – от живот,
от думите, които нещо значат.
От думите се правят багрила,
които после да измиваш в локви.
Тя дълго бе рисувала цветя
със самота на раждащо животно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Сивов All rights reserved.

Random works
: ??:??