Във двореца на своите чувства
пак се връщам, избягал от плен,
и се питам дали да възкръсна
и да вярвам в копнеж нероден?
Знам, пресичах все чужди пътеки,
с шепи пръсках надежди безкрай,
страдах в тежката орис за всеки,
чул “Обичам” в лежерно “Здравей”!
Със мечтите отдавна простих се,
стрък с далечни, неземни цветя,
не успявах да хвръкна с орлите,
просветление просех в нощта! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up