Отрязаха езика на камбаната,
че свещите е лъжела със вяра.
И тя притихна, сви се горе в кулата,
и даже не поглеждаше клисаря.
Започна да се рони меден прах.
и някой каза: Падащи звезди са!
Камбаните обесени висят,
а кулата е плачеща вдовица.
Във събота събуди ме тъга.
Камбаната е паднала в олтара...
Прерязала въжето си сама
и свещите научила на вяра!