Научи ме да чупя стъкло,
с треперещи пръсти да пръсвам съня си
на малки прашинки от бляскав брилянт.
Да превръщам мечтите си в бляскави рани,
блещукащи нощем на мен и над теб.
Научи ме да плача, без сълзи да имам,
капките влага на кръв да превръщам,
за да продължа да съществувам.
Научи ме да протягам ръце,
с молитва за милост от сенки безплътни
и прошка да искам от моите грехове.
Научи ме да бъда човек, ...