Научи ме да не мисля за нещата,

за нещата тъй забулени в нощта.

Научи ме мили мой, любими!

Да живея с лекота, на перцето

понесено от  нежен полъх,

нейде носещо се по света.

Мислите ми да са снежно бели,

кат  снежинки  чудновати,

стелещи се върху нас,

носещи усещане за чистота!

Чувствата  мои, да са спокойно езеро,

а водите му тъй прозрачни, бистри ,

да те галят през нощта,

да отмиват мрачни мисли!

Да се нося като малка птичка,

в безкрайната небесна шир.

Да ти нося синевата в

полета на свобода  и мир.

Да съм ароматно полско цвете,

галено от твоите нежни ръце.

Ароматът най-прекрасен да ти нося,

аромата на  безпределната моя Любов!