Aug 18, 2016, 5:57 PM

Научи ме, съдба! 

  Poetry » Love
325 0 6

 

Отново обвита съм в тъжна мъгла,
сякаш ходя по стъклени ръбове.
Любовта се стопи в горчива сълза,
осиротяла без нашите мигове.

 

Отново вали тъгата във мен
и прорязва с бръснач черни мисли.
А сега накъде, без мойто сърце,
което пулсира в безсъние?

 

Искам пак топлина да се влее в кръвта,
за да бъда аз жива отново!
Научи ме, Съдба! Как живее се в свят,
без искрица от твоята обич!

© Дочка Г All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??