Откак се помня, пазя този навик –
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши
когато ужким вкъщи е самичък,
дали носа с ръкавите си бърше,
дали изпрани гащи си облича;
дали си хапва ягодите с дръжки,
или пък орехи троши със зъби;
дали се чеше, щото има въшки,
прихванати от булката на Съби; ...