Като старото речно корито
бяха сухи очите ù сини.
Сякаш двеста години в очите ù
се таяха. На двайсет години
беше тя. В бара с тъмния плот
ние – двама мъже, полудяли
от абсурда, наречен живот,
алчно искахме нейното тяло.
Вътре в нас, като мътен поток,
наслояваха думите тиня,
докато от калта им дълбока
ни спасиха очите ù сини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up