Навсякъде си само ти
Дали си този звезден мрак
тъй галещ ме с прохлада нежна?
Или листеца палав пак,
привел се над стената древна?
Дали си диска лунен вън,
обагрен в бликнало шампанско?
Или си сладкия ми сън
тъй реещ се в небето райско?
Не смея да поема дъх,
знам - тежка ми е таз' корона...
Прегръщам трепкащия лъх ...