Навярно тъжиш за дните без тъга,
онази дружка, любовта, с кама в ръцете
нас двама безмилостно, жестоко раздра,
обви ни със своя плащ печален, чак до върховете.
Днес аз сама в живота гаден,
без обич в крахта,
ти обичан си, ала сам и жаден
за изворна вода, угасила в теб жарта.
Слънцето така напича
и напомня ти за мен,
как горещо си бил обичан,
кога ще свърши този скапан ден?! ...