Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
Jun 12, 2008, 9:58 PM

Навярно 

  Poetry » Other
1283 0 20
Убийството на залеза бе кратко,

родиха се звездите глуповати.

Очите ти видях за миг изстинали.

Ръцете ти ми бяха... непознати.

Куршумените устни ме простреляха,

а моите съвсем обезмълвяха.

Роденото от теб във мен умираше.

Очите ми отчайващо валяха.

Свещта нашепва восъчно от масата.

Лицето ми е бледо очертание.

А пръстите ми впити са във чашата,

последна глътка с вкус на отчаяние.

Безпомощно висящи основания

във въздуха изписват тишината.

И няма липса вече... за търпение,

зазидах до невидимост вратата.

Последните ти плахи оправдания,

останаха по листите... прогонени.

Навярно утре пак ще бъда същата,

но днес съм друга... Време е за спомени!

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??