Обърна ли се назад,

виждам слънце,

виждам път...

Виждам в теб надежда да се променя

и разбирам, че не съм сама.

Но тебе пак те няма!

Старото пиано беше моята мечта...

Да го видя отново, да засвиря

както преди, да се заредя с енергия

и да се събудя от съня си тази наранена мечта!

Върнах се назад,

видях всичко, което е останало -

започнах отначало.

Но светлината не ме озари и този път...

И заспах...

За да сънувам как се губя отново в твоите мечти.

За да мисля... как в този живот нищо истинско не си личи!

И да се дразня от себе си! Защото те (се) провалих...

Исках те за себе си, признавам...

 съжалявам

за думите, с които се сбогувахме,

за дните, във които се загубихме.