Искам да забравя онази нощ,

в която се врекохме във вечна любов.

Да забравя, че без теб боли ме

и сърцето все повтаря твоето име,

все за теб шепти ми

и към теб клони ме.

Как да забравя твоето лице,

което със сълзи ме молеше?

Как да загърбя радостта си?

Как да потъпча обичта си?

Мечтата наша в миг се изгуби,

разби се в лъжата, която споделихме.

Ранихме сърцата,

в които остана само самотата.

Радостта изчезна от нашите сърца

и даде път на печалта.

Едва сега разбрах,

че не може без тъга

и си обещах,

че повече няма да е така

Радостта ще блика в моето сърце

и ще озарява моето лице.

На тъгата аз обърнах гръб

и на радостта дадох път.