Назад ни връщат спомени на таза дата,
когато хванахме писалката с трепереща ръка.
Те нашите учители дали са чакали отплата?
По тях остана ни единствено тъга.
Лицата им ще срещам в спомените на сърцето,
напуснали отдавна някои този свят.
Дори от там в мен остават им лицата,
оставиха в душата истинския бяг.
Назад се връщам и само с благодарност,
че даваха от себе си и своето сърце.
Научиха ме те със своята вярност,
не се срамувам Аз от истинското им лице.
В.Й. 15.09.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.