Любов, ела да пиеш заедно с мене,
не ми отказвай, поседни за миг,
а после, стига да поискаш,
завинаги ме остави.

Наздравица за тебе вдигам аз!
пийни си де, недей да се срамуваш.
Не бързай, та какво е още час?
Нали не искаше да се сбогуваме...

Наздравица за първата целувка,
нали на всеки край, начало тя поставя.
Усмивките, треперещи в очакване,
дали ще им се отговори подобаващо.

Наздраве и за погледите ласкави.
За люлките, за звънкавия смях,
нали, уж, трябваше да сме пораснали,
пък се обичахме съвсем като деца.

Да пием за любовното признание,
което си остана премълчано,
от страх или за назидание
оставихме си нещичко неказано.

И глътка за напразните надежди,
които ме съсипваха по малко.
Но какво пък, всичките тези копнежи
ме доближиха до Рая, макар и за кратко.

Любов, ела да пиеш заедно с мене.
Ще тръгваш ли? Боли те от раздяла?
И мене ме боли, любов, но зная,
че някой ден това ще продължи,
но без раздяла...