Той свиреше на арфа – като мечтател,
чието сърце и пръсти са изпълнени с музика.
Наум съчиняваше песни във възхвала на Любовта.
Ти, Любов Моя, си пастир мой,
няма да остана в нужда.
На зелени пасища ме успокояваш,
при тихи води ме завеждаш.
Освежаваш душата ми,
водиш ме през прави пътеки
в името на обичта ни.
Да! И в долината на мрачната
сянка ако ходя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up