Не беше ли това мечтата ни!
Тръгни си, щом така желаеш,
върви при морето,
гледай залеза и тръгни по мокрия пясък,
аз ще мисля за теб и духовно ще бъдем заедно,
ще вървим помокрия пясък
боси, хванати за ръце,
с усмивки на лице.
Важното е, че ще продължим напред,
макар духовно да сме двама.
И докато се осъзнаеш,
свещта ти ще угасва бавно, по-бавно ...