Не бих оставил словото да мръзне...

Dec 17, 2022, 1:03 PM

Poetry » Love, Other

771 4 7

Не бих оставил словото да мръзне

в забравата на зимата, отвън.

От моето сърце не ще откъсне

мълчанието влюбеният звън.

И в блянове, в химери и във сън

на лирата ми струните трептят,

и няма да пропадна жалко вдън

тъгата ми щом стихове пламтят.

Послания към тебе ще летят

в посоките различни на света.

За теб над всичко ще се извисят

с безкрайна чувственост от любовта.

От хилядите песни, вярвам аз,

една поне ще чуеш в топъл час.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2022-12-17T21:44:32+02:00

Благодаря ви...
ИнаКалина

2022-12-17T21:17:30+02:00

ще, ще..
ДИС (Деа)

2022-12-17T20:50:23+02:00

Не оставяй словото да мръзне - пращам ти малко лято🌞
agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2022-12-17T16:21:59+02:00

Имам си в повече... Благодаря ти, Паленка!
palenka (П Антонова)

2022-12-17T15:12:45+02:00

Жалко вдън тъгата СИ -

Асенчо, от къде взимаш всичката тази любов и романтика!?
agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2022-12-17T14:28:45+02:00

Благодаря ти, Мария! Бъди вдъхновена!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-12-17T14:24:18+02:00

"От моето сърце не ще откъсне
мълчанието влюбеният звън"!!!

Не оставяй словото да мръзне, то те обича, Асенчо, а ти твориш с него прекрасна поезия!