Шепа точици само, хвърляй злото през рамо!
Многоточие лесно се пише.
Сред житейската драма, този свят е за двама,
а такъв е и планът Всевишен.
И в реалност горчива, сякаш днес си отива
любовта. Ти на танц покани я.
Припомни ѝ в очите нежен порив, че скрит е –
между длани на двама – магия.
И ще тръгнат телата по пътека позната...
Зад пердето светът ще остане.
Многоточия впити, ще запалят звездите,
Не болят нацелувани рани.