Jun 29, 2011, 7:01 PM

Не бях... 

  Poetry » Love
845 0 18

Заради ужас от настъпващото утре,

те виждах само в розово - лилаво.

И чудя се с какво ли ме подкупи,

че не видях в сеното даже стръкче плява.

 

Водите, във които плувах, бяха мътни.

Сърцето ме болеше като кътник.

В дъха ми се присмиваше безпътица,

а любовта отдавна беше мъртва.

 

Безсъници, които дишат през тръбичка -

това ми завеща и рошав страх.

Ти не можа да се научиш да обичаш.

Виновница ли съм? Не съм! Не бях...

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??