Jan 3, 2021, 10:23 AM

Не чакам песента да стане златна 

  Poetry » Love
869 12 13
Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина
танцува непокорно светлината.
По скулите ми твоята ръка
на пръсти разкопчава самотата...
Изгубва се до корен в мисълта
и кара ме да искам премаляла
нощта от страхове да съблека,
по-гола от най-голото ми тяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??