Не, чети това
Понякога нещата просто се случват,
но в повечето случаи самите ние ги предизвикваме.
Хвърляш въдиците и чакаш,
самият ти вече си налапал стръвта
и слагайки маската на безразличието, разказваш вицове, усмихваш се
и чакаш.
Ако си добър и тя е добра,
идва бързо,
но никога не ти го казва,
сети се сам...
но не търси истината в думите и,
нито в нейните действия,
просто се вгледай в очите,
там се отразяват сърцата ни.
Всеки ден тя става все по-хубава
и всеки ден ти ставаш все по-глупав,
все по-страхлив
и все по-влюбен.
Забравил да свалиш маската,
тя се впива в лицето ти
и в очите и.
Забравила защо е дошла, тя ще си тръгне,
на теб ще ти е все тая,
там, навън пред нея,
но вътре в себе си,
умирайки, сам ще се приковаваш на кръста.
Ще се научиш да пишеш или рисуваш,
ще се наречеш творец
и може би някой ще те заобича
заради това, което правиш.
Но ти ще знаеш, че не правиш нищо друго, освен да лекуваш себе си,
опитвайки се да изтриеш очите и.
© Димо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
докосна ме...болезнено...но истински...
-
Истината е ,че болката ни заобикаля,а поезията е начин по който можем малко от малко да забравим реалността и да полетим... Написаното е страхотно и съм напълно съгласна с думите ти,просто и аз в момента изживявам такъв период...
-
Останах без думи...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
