Не чети този стих -
той е остър и ръбест.
Той е скритият вик,
който стискаш през зъби.
Песента неизпята
по откъснати струни,
зимен студ насред лято,
неизказани думи.
Слепи стъпки в мъгливо
заскрежените мисли,
крехък звън на чупливи
от прикриване истини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up