hristam (Христина Мачикян)
531 928
Jan 12, 2013, 4:22 PM

Не чети този стих 

  Poetry » Other
877 0 14

Не чети този стих -

той е остър и ръбест.

Той е скритият вик,

който стискаш през зъби.

Песента неизпята

по откъснати струни,

зимен студ насред лято,

неизказани думи.

Слепи стъпки в мъгливо

заскрежените мисли,

крехък звън на чупливи

от прикриване истини.

Несъбудено слънце -

огън, който не грее,

сънен шепот на зрънце,

уморено да зрее,

прах на птица в окото,

разсъблечени клони…

Той е всичко, което

не посмя да запомниш.

Лудостта ти е, риска,

уж изтрити отдавна,

дето просто не искат

да останат в забрава,

дето кискат се скришом,

а след време притихват.

Нищо, че е написан -

не чети този стих.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??