"Не дълбай с длетото тънко
моето сърце..."
(из градския фолклор)
Виж отново
жълта есен е дошла.
Пак листата
тъмната мъгла събра.
Аз със друга,
ти обаче си със друг.
И за двама
няма вече място тук.
Не човъркай
със длетото тук и пак...
На сърцето
не оставяй твоя знак.
Нека бръчки
върху нашите чела
да ни спомнят,
ти че моя си била.
А портрета
от стената го свалих.
Този камък
зад гърба си аз хвърлих.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Не човъркай с длетото !!!