„Не чуваш ли, във мен часовник цъка
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев
Преди да стане мъка красотата
и времето да се озъби като куче
легни до мен, завий ми се с косата..
Каквото писано е... то ще си се случи.
Ти погледни ме с оня поглед само,
за мене дето пазиш го, за мене.
Като дете ще спя на твойто рамо ...