Прости, не чувствам, че е грях да те обичам,
да те искам и да копнея да си мой.
Прости, не мисля, че е грях да търся твоята прегръдка, да се моля за твоята целувка.
Не, не мисля, че греша!
Дори да знам, че никога не ще те имам,
какво ми пречи в мечтите ми да бъдеш ти?
И вечер, щом заспивам, в сънищата ми да идваш ти…
Защо?
Кажи защо мълчиш?
Знам, целувките ти са за нея – за милото и нежно същество…
О, как ревнувам те от нея, как до болка искам да си мой…
Как дори от мислите за тебе сълзите превръщат се в порой… ...